Неделно утро спуска се над мен
Събуждам се в неделно утро
Глава не ме боли, но да я вдигна аз не смея
Закусих с бира - не е зле,
Затуй обърнах втора подир нея.
Порових се във шкафа с дрехи
Сред мръсните си ризи чиста да намеря
Лицето си измих, косата вчесах
И втурнах се несръчно деня да срещна вън.
В главата ми - мъгла от снощи
От цигарите и песните, които чух
Запалих първата за днес и се загледах
В едно дете, което риташе боклук.
Пресякох улицата сетне
А в ноздрите ми мирис на пърженото пиле във неделя.
И, Господи, как върна ме това към минало,
Изгубило се някак и някъде от мен.
По утринния тротоар в неделя,
Как иска ми се, Господи, да вцепенея.
Защото има нещо във неделя,
Което кара те да си самотен.
И няма друг освен смъртта
Звук тъй зловещ и напол'вина
От спящия в града паваж
И спускащата се неделна заран.
Във парка татко със момиченце видях
Люлее го, а то се смее.
Поспрях се до училище неделно,
Заслушах се във хора, който пее.
Закрачих сетне по-надолу,
А някъде далеч самотен звън се лее
И ехото огласяше каньона
Като бледнеещ сън от вчера.